Архив на събитието

2023 г.

Реформата в социалните услуги и възможностите за европейско финансиране в социалната сфера - акценти в програмата на Националната среща на експертите по социални дейности и здравеопазване в общините.

С обсъждане на промени, партньорство и синхронизираме мерките на общините и държавата започна работата на Шестата национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините.

Събитието, което се организира за шеста година от НСОРБ и НСОРБ-Актив, се проведе от 25 до 27 юли 2023 г. в гр. Сандански, с домакинството на община Сандански и подкрепата на УНИЦЕФ България

Срещата, в която участваха над 100 експерти от цялата страна, бе открита с приветствие от кмета на община Сандански Атанас Стоянов. Той поздрави участниците и подчерта тяхната важна роля в тежките времена, в които живеем и предизвикателствата пред социалните служби, от чиято подкрепа зависят толкова много хора в нужда. Кметът пожела добротворна работа на форума, който обединява различните институции, дава трибуна за обмен на практики, за коментиране на тенденции за предоставяне на все по-добри, хуманни и достъпни социални услуги.

Докато аз съм министър, не се страхувайте да казвате какви са проблемите в действителност, насърчи участниците в Събитието министърът на труда и социалната политика д-р Иванка Шалапатова и начерта посока с нова структура, която ще се фокусира върху благосъстоянието на хората. По думите й, идеята е това да бъде на ниво министър-председател и да е под формата на съвет, който да интегрира всички политики. Готови сме за промени и в законодателството, каза още г-жа Шалапатова.

Министърът не скри радостта и нетърпението си, с което е очаквала този форум. Това е продиктувано от моя професионален опит в социалната сфера, от вярата ми за суперсилата на социалния работник да променя живота на децата и семействата, на цялото общество. Запазете своята вяра и увереност, че вие променяте България. Аз и моят екип ще останем верни партньори на Сдружението и на всяка община, каза в приветствието си още министър Шалапатова.

Без синергия между образователната, здравната и социалната сфера, няма да се случат очакваните резултати. Време е за интегрирани политики, заяви тя и добави, че по нейна инициатива са започнали тематични срещи с МОН и МЗ за създаване на национален съвет, ръководен от премиера, който да интегрира всички политики, поставяйки човешкото благосъстояние на фокус. Води се диалог с МЕ и МОСВ по темата за енергийната бедност.

По инициатива на МС, във всички министерства са сформирани екипи, правещи анализ за оптимизиране и облекчаване на административно-стратегическата тежест. Министър Шалапатова благодари на НСОРБ за участието в разписването на Закона за социалните услуги, подзаконовата уредба и иновативните предложения.

Г-жа Шалапатова акцентира на нуждата от финансово инвестиране, насочено към резултати и ефект. Време да се говори за социални инвестиции, а не социални разходи. Усилията трябва да се насочат към овластяване на потребителите на социални услуги, за да бъдат автономни, да продължат сами и да участват в обществения живот. Това ще бъде насока на работа през следващите десетина години, увери участниците министърът.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева поздрави министър Шалапатова за отговорността да ръководи социалната система на България, като човек, който е свързал целия си живот със социалната работа и вярва със сърцето си в необходимостта да се помага на хората.

Г-жа Георгиева също подчерта ключовата роля на общините в социалната сфера. Постоянната комисия по социалната политика към НСОРБ е една от най-активните експертни групи в работата на Сдружението и като добре работещ и постоянно действащ орган, помага за обмяна на идеи и формулиране на предложения за промени в законодателството.

Изпълнителният директор описа общата картина на социалните услуги в общините и основните задачи, които стоят пред тях в следващия мандат. Местните власти отговарят за над 92% от всички социални услуги в страната с повече от 97,6 хил. потребители: 154 дома за пълнолетни лица с различни увреждания или за стари хора, 393 дневни центъра, 633 резидентни услуги в общността и асистентска подкрепа.

Извън осигурените чрез средства по стандартите, 231 общини предоставят на 40 хиляди потребители (за сметка на общинския бюджет и такси) най-старата и с най-широкото териториално покритие услуга – домашен социален патронаж. Местните власти издържат 1 387 клубове на пенсионера и на хората с увреждания. Отделно те реализират различни програми и отпускат помощи по решения на Общинските съвети.

Държавата е осигурила услугите през 2022 г. с 533,7 млн. лв., а общините – за местните услуги още – 107 млн. лв. и за дофинансиране – 7 млн. лв., т.е системата на социалните услуги в общините струва общо около 650 млн. лв. годишно. За предоставянето само на тези услуги, общините са осигурили трайна заетост на около 26 хиляди лица.

Всички общини изпълняват механизма лична помощ, по европейски проекти предоставят патронажна грижа на над 330 хиляди лица, „топъл обяд“ за над 60 хиляди лица в 208 общини и приемна грижа във всичките 28 области на страната за 1 593 деца. Приблизително може да се обобщи, че Общините са работодатели на 39 – 41% от заетите в този сектор.

Можем да направим два извода - услугите, финансирани чрез стандартите, са насочени към последствията от дадена ситуация. Например, вместо рехабилитация на увреждания, създаваме институции за хора с увреждания, грижата е институционализирана. Затова Сдружението от много години работи за деинституционализация във всяка сфера. Всеки лев инвестиран в превенция, спестява 10 лв. за справяне с последствия. Това ще бъде един от приоритетите пред новия мандат на местната власт, заяви  Силвия Георгиева и добави, че другият ключов въпрос е бъдещето на огромния обем услуги, финансирани с европейски средства, след приключване на проектите. Демографската картина в цяла Европа показва застаряване и изисква от правителствата фокусиране на грижата в дома на възрастното население. Превенцията, интегрирането на услугите и дигиталната трансформация в социалната сфера ще играят решаваща роля в бъдеще, обобщи г-жа Георгиева.

Изпълнителният директор на НСОРБ посочи, че това, което предстои до края на настоящата година и в първите месеци на новите общински ръководства, е те да проведат 30-дневните обществени обсъждания и да дадат съответните становища по Националната карта. Част от задачите са и да подготвят новите стандарти за финансиране на социалните услуги за 2024 година, да приключат проектите от програмен период 2014-2020 и да продължат с реализирането на новите за периода 2021- 2027 година.

По думите на Георгиева има много натрупани преходни остатъци от социални услуги в някой от общините. Не е ясно дали те могат да се ползват за други услуги, каза още тя. В момента се работи да бъдат уточнени условията за изразходването им във функцията „Социално осигуряване, подпомагане и грижи" и те да не подлежат на връщане в централния бюджет. Голяма част от тези услуги се натрупали по време на Ковид-пандемията, а тази година не са могли да се похарчат, защото е няма общински бюджети, каза още изпълнителният директор на Сдружението.

Във форума се включи още заместник-министърът на труда и социалната политика Мая Василева. Важно е да се поддържа импулсът на разговор между представителите на общините и на държава, заяви тя и подчерта важната тема за реформа в системата на социалните услуги, с фокус върху децата и детското благосъстояние. Тя говори за нуждата от съвместната работа и синхронизиране на мерките на общините и държавата, от анализи на местните политики по отношение на адекватността им към нуждите на хората по места. Много важно е да се подпомагат местните инициативи, които повишават качеството на живот на хората. Подобряване на взаимовръзките в екосистемата ще допринесе и за задържане на хората по места, каза още зам.-министърът. Тя призова да се търси капацитета и на другите организации на местно ниво, особено от НПО сектора.

На етап на реформи, е важно да се направи и един сериозен анализ на местните политики - доколко те са адекватни и отговарят на очакванията на хората по места. Защото обратната връзка е възможност да се разбере дали се върви в правилна посока, каза още зам.- министърът.

Кристина де Бройн, представител на партньора на Събитието - УНИЦЕФ, изрази в приветствие радостта си от това, че във форума се акцентира върху темата за децата. По нейните думи и местните партньори могат да бъдат от ключово значение, за да се постигне промяна в живота на малките.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Мая Василева изрази готовността на ведомството да работи активно с общинските социални екипи в решаването на предстоящите значителни промени в сферата на социалните услуги. Процесът на тяхното планиране на национално ниво е в ход, като в момента се обобщават данните от анализите, представени от общините. По думите на заместник-министъра в най-скоро време ще бъде готов работния вариант на националния анализ, както и първоначалния проект на Националната карта на социалните услуги, които предстои да бъдат детайлно обсъдени с представителите на общините.

Вече се работи за устойчивост на  предоставяните услуги по приемна грижа, като идеята на министерството е в новите стандарти за делегираните от държавата дейности, да бъдат дефинирани и  параметрите за подкрепа на децата в приемни семейства и на приемните родители. Програмата за развитие на човешките ресурси и в новия програмен период ще разчита на активната работа на общините, които са един от най-солидните бенефициенти досега, изтъкна заместник-министър Василева. На активността на общините се разчита и за успешното постигане на реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Венелина Богданова, началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“ към Главна дирекция „Социално подпомагане“ в АСП благодари на общините за извършената нелека работа по оценка на потребностите и изготвяне на анализите на необходимостта от социални услуги по места, като подчерта трудните обществени условия, в които се наложи общините да се справят със задачата.

За качеството на анализа на национално ниво са необходими коректни и точни данни, подчерта Богданова и обърна внимание, че не всички общини са били прецизни при изготвянето на местните анализи. Някои от тях не са включили съществени данни, което оказва влияние на целия последващ процес на оценка на потребностите и планиране на ресурсите. Много общини не са разбрали подхода, който трябва да се използва, за да бъдат направени предложенията за развитие на мрежата на социални услуги, изтъкна още тя. Един от често срещаните пропуски се отнася до социални услуги, които са създадени и функционират към момента с проектно финансиране и продължаването на които, не е предвидено. Въпреки, че изпратените към АСП анализи са разглеждани от общинските съвети, ще се наложи внасяне на корекции от страна на част от местните администрации, каза още Богданова.

Очакванията са първоначалният вариант на картата на социалните услуги да бъде готова в края на август. Тя ще даде възможност да бъде направена оценка дали на национално ниво са планирани онези услуги, които могат да покрият потребностите, констатирани на местно и регионално. Предстои анализът и първата версия на картата да преминат през процедура на обществено обсъждане. Това е възможност за коригиране на подадена от общините информация, но то трябва да стане на база сериозни и основателни мотиви, обърна внимание Венелина Богданова.

Ръководителят на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ Даниела Ушатова, която бе модератор на форума, предложи обсъжданията да бъдат организирани през септември, за да се избегне риска сериозните проблеми да се използват за предизборни спекулации.

По време на първото обсъждане ще се очаква общините да предложат как и по какъв начин приемните семейства да бъдат заложени в социалната карта, тъй като засега такова решение е предложено само на територията на една област.

Планирани услуги, от които няма реална необходимост, могат да бъдат служебно изключвани от картата. Амбицията на АСП е общините да предложат наистина нужни услуги, за да не се налага служебно елиминиране.

Предоставяните сега 1 762 социални услуги предстои да бъдат декомпозирани в съответствие с новите регламенти. На практика този процес е свързан и с разработването на конкретни процедури за тяхното предоставяне. Този огромен обем от работа, с която ще бъдат ангажирани както общините, така и АСП и АКСУ, се предвижда да бъде изцяло дигитализиран.

Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ към дирекция „Социално включване“ в МТСП представи и тестовата версия на електронната система за управление на социалните услуги. Тя дава възможност създаването на нови социални услуги да се извършва изцяло в електронна среда, която ще обвързва местните администрации и структурите на МТСП. Цялостният дизайн на системата на практика може да послужи на общините като методическа рамка за структуриране на социалните услуги според изискванията на новия модел. През есента е предвидено е специализирано обучение за работа в дигитална среда за експертите по социални дейности и графикът ще бъде съгласуван с НСОРБ.

Общините сами определят вида и начина на предлагане на услугите, припомни Теодора Любенова, държавен експерт в отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“ към дирекция „Социално включване“ в МТСП. Обмисля се преходен период за трансформиране на съществуващите социални услуги в контекста на новото законодателство. Срокът по закон е 1.01.2024 г. Цялостната реорганизация на предоставянето на социалните услуги изисква и изготвяне на стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности.

Много важен процес в прилагането на реформите ще бъде междуобщинското договаряне за услугите, които ще се предоставят на областно ниво. АСП очаква общините да сигнализират за въпросите и проблемите, с които смятат, че ще се сблъскат, за да може да получат своевременно съдействие от екипите на социалното министерство. Някои от процесите и процедурите могат да бъдат унифицирани, за да бъдат улеснени и гражданите и администрацията, съветват от Агенцията. По техни наблюдения най-големи трудности срещат малките общини, в които са развити 1-3 социални услуги. Сред тях се забелязва въздържане от разкриване на нови и междуобщинското сътрудничество е възможност за разширяване на спектъра на предлаганите услуги, за които има потребности, с помощта на други местни администрации.

НСОРБ също има готовност да окаже съдействие, съвместно с МТСП, за обучение на експертите от тези 61 общини, които биха проявили интерес към съвместно развитие на социални услуги. В навечерието на местни избори, процесът на сдружаване няма да бъде лесен и затова Сдружението активно ще съдейства на специалистите по социални дейности в администрациите.

Опит във формирането на партньорства с други общини за създаване и развитие на социални услуги представи Веселина Ботева, заместник-председател на ПК по социална политика на НСОРБ и директор дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Три типа споразумения регламентират съвместната работа на повече от една общини в сферата на социалната подкрепа.

Като междуобщинско сътрудничество за социални услуги на общинско ниво се оформят взаимоотношенията между две общини, когато едната от тях е донор на услугата, а другата я използва, предоставяйки я на своите жители. И за двете страни по този тип договори е нужно решение на Общинския съвет.

Община Пловдив работи в подобни партньорства и дори е разкрила изнесени работни места в други общини, които ползват социалните услуги в Пловдив.

За ползване на резидентни услуги, разкрити на територията на една община от граждани на друга или повече общини, е подходящо създаването на междуобщинско сътрудничество за услуги на областно ниво. В този случай споразумението обхваща всички общини, които съвместно ползват разкритата резидентна услуга.

За услуги на областно ниво, които могат да бъдат ползвани, но за хора от цялата страна, споразумението следва да бъде оформено с включването на АСП като страна.

Даниела Ушатова припомни, че при споразумения за междуобщинско сътрудничество, партньорите имат ангажименти освен по ЗСУ, но също така и по ЗПФ и ЗМСМА, касаещи финансирането на социалната услуга.

МТСП ще положи усилия да изготви цялостен алгоритъм за развитие на партньорства между общините по отношение на социалните услуги. Методически насоки ще бъдат  изготвени за териториалните поделения, общините и областните управители.

Съпредседателят на Постоянната комисия по социална политика на НСОРБ и директор на ресорната дирекция в община Велико Търново - Росица Димитрова обърна внимание, че все още липсва разбиране за ползите от междуобщинското сътрудничество. Задълбоченият анализ на потребностите в една община и правилните разчети за социалните услуги, необходими за покриване на тези потребности, може да очертае реалната картина на различните услуги в социалната сфера. Общините, особено ако не разполагат с необходимия потенциал, капацитет и експерти, могат да не разкриват услуги по всички насоки на социална подкрепа, а да ползват ресурсите на съседни общини и това е много по-икономичен и целесъобразен модел, подчерта Димитрова.

Заместник-министър Василева обърна внимание, че екипът на МТСП е готов да подкрепи експертно специалисти по социални дейности, които да подпомагат обсъжданията на областно ниво и да модерират процесите за по-добро разбиране на целта на извършваните реформи, възможностите, предоставяни както от междуобщинското сътрудничество, така и от партньорството с неправителствени организации и бизнеса. Процесът има свои специфики и изисква задълбочено познаване на значителна по обем нормативна база. НСОРБ изрази готовност да бъде посредник в този процес, защото, така наречените „областни координатори“, значително биха могли да улеснят промените по места и в последствие да продължат да подкрепят процеса. За подготовката на тези водещи експерти ще бъде търсена финансова подкрепа от Техническата помощ на ПРЧР.

Планирането на социалните услуги трябва да бъде преценено и от гледна точка натоварването на общините и капацитетът им за предоставяне. Трябва да бъде взет предвид факта, че специалистите ще бъдат ангажирани както с процеса на преструктуриране на социалните услуги, според новите изисквания, но също така и с организирането на специализирана среда за тяхното предоставяне, осигуряване на необходимите професионално подготвени екипи и др. На ниво община трябва да бъде направена оценка на риска какво влияние биха оказали новопланираните социални услуги върху системата на съществуващите. Сред предизвикателствата е и осигуряването на устойчиво финансиране за част от социалните услуги.

Все още се наблюдават разминавания в тълкуването на нормативната уредба и АСКУ е готова да съдейства и методически на общините в този сложен преход, подчерта Диана Петрова, директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги в Агенцията.

Вниманието на участниците във форума бе фокусирано и върху възможностите за европейско финансиране в социалната сфера. Ръководителите на структурите, управляващи европейски програми в МТСП и МРРБ представиха приносът на Националния план за възстановяване и устойчивост и фондовете на ЕС за развитието на социалната и здравната инфраструктура, разширяване обхвата и подобряване качеството на предоставяните социални и здравни услуги. 

Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ към дирекция „Социално включване“ в МТСП запозна експертите от общините с хода на оценката на проекти със социален компонент в ПВУ. В момента е спряна оценката на две от процедурите, по които кандидатстват общини. Причината затова това спиране е, за да бъдат отстранени констатираните недостатъци на внесените проекти. Получените предложения са прегледани и УО е в активна комуникация с кандидатите, каза г-н Саралиев.  Желанието е да  бъдат одобрени всички получени 81 проектни предложения за реформиране на домове за стари хора, а спирането на процедурата по оценка е техническа възможност да не бъде удължаван периода на оценка.

200 млн. лв. от компонент за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в съществуващи социални услуги ще бъдат пренасочени към компонента за домове за стари хора. Няма да има ограничения по бюджетите за проектите, тъй като  е отчетена спецификата на всеки от случаите. Някои от домовете през годините са се развивали, в други условията са по-лоши и това е вариант да се приведат в състояние, което в пълна степен отговаря на Наредбата за КСУ. Подадените 81 проекта покриват всички съществуващи в страната домове за стари хора /те са общо 82, като един е частен/ и са на стойност 490 млн. лв. Това налага по-голяма прецизност при разпределяне на финансовия ресурс. Управляващият орган ще бъде максимално толерантен към желанията на кандидатите, но няма да бъдат допускани екстри, излизащи от рамката на приемливото, увери участниците в Срещата Илиян Саралиев. Процесът на оценяване се очаква да бъде възобновен след около месец.

Поради слабия интерес към процедурата за енергийна ефективност в съществуващи социални услуги, е взето решение за пренасочване на средствата. Причината за ниската активност е това, че в много от социалните услуги през годините общините са инвестирали в мерки за енергийна ефективност, за други - проблем е собствеността на сградите, в които се помещават, която не е сто процента общинска. Предвижда се и редукция на заложените индикатори по процедурата. В същото време ситуацията дава възможност за обновяване на домове за стари хора да бъде отпуснат най-големият финансов ресурс за последния четвърт век. Предвижда се компонентът за енергийна ефективност да бъде отворен още един път, като ще бъдат прецизирани изискванията по отношение на разходите.

Предстои със средства от ПВУ да бъде дадена възможност и за реформиране  на домове за хора с увреждания.  Възобновява се дейността на работната група за деинституционализация, която трябва да разработи и предложи за утвърждаване функционалните изисквания за този тип резидентни услуги и за консултативните услуги за хора с увреждания. След това ще бъдат разработени насоки за кандидатстване, за които предстои и съгласуване с общините. Очаква се през септември компонентът да бъде отворен за кандидатстване, като срокът ще бъде не по-кратък от 4 месеца.

Във връзка с получените сигнали за емисари, които предлагат на общините съдействие за придвижването на проекти по ПВУ, Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ към дирекция „Социално включване“в МТСП предупреди, че министерството не ползва консултанти. Екипът на МТСП работи директно с общините и е на разположение за коментари и обсъждания.

Участието на общините в програмен период 2014-2020 показва че общините са един от главните партньори на МТСП в процеса на реформиране на социалната сфера, подчерта Наталия Ефремова, заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП. Общините са участвали в 107 от 220 процедури, обявени от ОПРЧР като са подали над 1 400 предложения.

В новият програмен период, който стартира за ПРЧР още през 2022 г., от общините вече се изпълняват 2 конкретни мерки за грижа в дома /продължение на патронажна грижа/ и за укрепване на общинския капацитет.

47 проектни предложения  вече са подадени и по третата отворена за кандидатстване мярка – „Бъдеще за децата“.

Наталия Ефремова заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ сподели и за някои проблеми в управлението и изпълнението на проекти и подечерта, че в същото време има общини, които са успели да се организират и да продължат предоставянето на услугите за деца, които досега се финансираха проектно, като делегирана дейност. Един от примерите е община Велико Търново. Мярката „Бъдеще за децата“ има характера на мостова програма, която да подпомогне общините да намерят нова устойчива форма за предоставянето на услуги за деца без европейско финансиране в бъдеще.

Нашата амбиция е въпреки липсващото насочено финансиране към създаване на такива услуги, те да бъдат поддържани и развивани, подчерта Ефремова. Програмите за подкрепа на деца са успешна форма за насърчаване на семействата и елемент от цялостната политика за преодоляване на демографските проблеми.

Г-жа Ефремова насочи вниманието на участниците в Националната среща към участието на УНИЦЕФ. Организацията представя успешни модели за развитие на услуги за деца, включително и през проекти. Те вече са апробирани в 10 общини у нас и са доказали своята ефективност и резултатност.

Предстои обявяване на 4 мерки в сферата на пазара на труда, които да отворени за кандидатстване и от страна на общините.  ПРЧР има принос и към механизма за финансиране на ИТИ. По ИТИ подхода е допустимо създаване на социални услуги, ако са заложени в Националната карта, но не са част от Плана за деинституционализация, уточни г-жа Ефремова.

От 2014 г. досега програмата за храни и основно материално подпомагане е сключила 242 договора за предоставяне на топъл обяд в общините. Програмата „Топъл обяд“ ще продължи до 2025 г. По обявените 6 процедури от Програмата вече са договорени 66,9 % от общия финансов ресурс, каза Мариела Борисова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“, УО на Програмата за храни.

В изпълнение е процедурата за закупуване на хранителни продукти и продукти за хигиенни нужди. В новия програмен период финансовият ресурс е по-висок – 411 млн. лв. Допълнението за предоставяне на хигиенни материали е включено в резултат на постъпили от общините предложения. Процедурата е отворена за кандидатстване.

Нова мярка в програмата е „Детска кухня“, която добавя принос към всички мерки за ранно детско развитие. Деца от целевите групи, определени с Наредба на МТСП, могат да получават ваучери за детска кухня. 57 общини са заявили желание за участие в процедурата. Предстои в близките дни да започне сключването на партньорските споразумения.

Предстои обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител по мярката за подкрепа на новородени деца. Около 21 продукта и стоки за гарантиране на базовите нужди за подкрепа на новородени деца са включени в пакета по тази мярка.

Евелина Стоянова, държавен експерт в ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в УО на Програма „Развитие на регионите“ коментира с участниците в Националната среща възможностите за финансиране на социална и здравна инфраструктура  по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и спецификата на интегрираните териториални инвестиции, които допускат инфастуктура за социални дейности. Допустими за финансиране са:

изграждане и оборудване на нови социални услуги в общността за резидентна грижа за лица над трудоспособна възраст (без увреждания и с възможност за самообслужване) - част от реформата в Дългосрочната грижа;

нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за резидентна грижа за възрастни хора с трайни увреждания, нуждаещи се от постоянни медицински грижи и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами и се нуждаят от постоянни медицински грижи - част от реформата в Дългосрочната грижа;

нови социални услуги в общността за спешно настаняване и осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация;

базирани в общността центрове за ранно детско развитие за подкрепа на деца и техните родители и семейства (предоставящи основно дейности за консултиране, обучение и терапия, както и работа в общността,

застъпничество и посредничество).

Програмата ще подкрепя и инвестиции в жилищно настаняване, чрез финансиране на дейности за осигуряване на модерно и достъпно жилищно настаняване, вкл. и на уязвими групи от население и други групи в неравностойно положение; подкрепа за прилагане на иновативни подходи за финансиране на жилищната политика в общините; насърчаване на архитектурния дизайн и изграждането на жилища, прилагащи принципи за устойчивост на околната среда, със специално внимание към смекчаването и адаптирането на изменението на климата.

По отношение на здравната инфраструктура п ПРР са допустими интервенции, свързани с подпомагане на общопрактикуващи лекари (индивидуални и групови практики) с фокус върху отдалечените и труднодостъпни места;  мобилни кабинети в подкрепа на провеждане на информационни кампании и профилактика; обновяване на медицинската апаратура в болниците, свързана с диагностика на сърдечно-съдови и онкологични заболявания; ново строителство на общинска здравна инфраструктура при наличие на солидна обосновка за необходимостта от допълнителен капацитет и в съответствие с картата на здравните услуги.

Част от програмата на срещата бе споделената от община Сандански практика по предоставяне на социалните услуги и обекти на социалната инфраструктура. Участниците във форума посетиха 2 от трите дневни центъра в община Сандански - за деца и младежи с увреждания и за възрастни хора. Освен индивидуалната и груповата работа, която се върши в центъра за всеки потребител, се опитваме по-често да излизаме навън. Ходим на кино, в музеи, на разходки, екскурзии и спортуваме, каза Нели Трайкова, директор на центровете.

В последните панели от Срещата УНИЦЕФ сподели с общините моделите, по които работи, така че добрите практики да достигнат до всички общини в България и да бъдат подкрепени повече деца и семейства.

УНИЦЕФ България и местните власти развиват активно и ползотворно сътрудничество по въпроси от общ интерес за подобряване качеството на живота на българските деца. Насърчаването на правата на децата е основен приоритет за България, активно преследван във всички наши политики и действия“, заяви Снежана Радева, програмен директор „Ранно детско развитие“.

Предвид усилената бежанска и мигрантска вълна от страни като Украйна, Сирия, Афганистан и нелегалното преминаване на хора през границите на България (голяма част от тях деца, най-често непридружени от родителите и близки и поставени в допълнителен риск), УНИЦЕФ предприема действия за реализиране и финансиране на дейности, насочени към защита и специална закрила на децата бежанци и децата мигранти и техните семейства.

Дани Колева, програмен директор „Закрила на детето“ представи и добри общински практики в тази посока и разказа за идеята съвместно с община Русе да се създаде Кризисен  център за непридружени деца чужди граждани и деца бежанци в риск. Центърът е единственият по рода си в България, като представителите на Детския фонд на ООН подчертаха желанието си той да продължи да се развива и да бъде образец за работа и за останалите български общини.

Бе представен напредъка по изпълнението на пилотния проект на Инициатива на Европейската комисия – Европейска гаранция за детето, която цели да осигури достъп до здравеопазване, образование, детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим за най-уязвимите деца в Европейския съюз. В България интервенциите, заложени в програмната рамка на Фаза III от Гаранция за детето, целят да се подобрят условията на живот и да се разшири достъпът до и използването на интегрирани услуги от деца с увреждания и деца от семейства в неравностойно положение – включително деца, които живеят в бедни домакинства и деца от уязвими ромски общности – чрез подобряване на качеството и разширяването на обхвата на 4 иновативни модела в три области.

Патронажна грижа за семейства с малки деца –  общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица

Ранна детска интервенция – общините Чирпан, Сливен и Стара Загора

Приобщаващо пердучилищно образование –  10 пилотни общини в областите Бургас, Сливен и Стара Загора

Интегрирана закрила на детето и подкрепа за семейството  –  7  пилотни общини в областите Бургас, Сливен и Стара Загора

Десислава Енчева, програмен директор „Социална политика и услуги в общността“  разказа за достъпа до индивидуална професионална подкрепа, която децата с увреждания и специални образователни потребности получиха чрез образователната платформа „Подкрепи ме“, която  предоставя библиотека с безплатни образователни и терапевтични ресурси в подкрепа на децата със специални образователни потребности (СОП), достъпни за всички деца, родители, учители и специалисти.

Онлайн платформата ще разшири възможностите на децата със СОП за допълнителна подкрепа в цялата страна, особено в условия на пандемия, както и ще помогне на учителите, родителите и специалистите да имат безплатен достъп до разнообразни ресурси за подкрепа. Платформата е  интегрирана в цялостната база с ресурси на МОН, за да бъде достъпна за всички участници в системата на образованието, чрез единен достъп.

Бе представено и безплатното приложение за родители на УНИЦЕФ  -  Беббо, което дава подкрепа и насоки по целия път на развитието на детето от 0-6 години. Приложението Беббо има огромен набор от полезни функции, които дават възможност на родителите да вземат правилните решения, когато става въпрос за грижата и развитието на тяхното дете. Насърчава родителите да се ангажират ежедневно с предложени статии и игри, които ще помогнат на техните малки деца да достигнат тези ключови етапи в развитието, докато растат здрави и щастливи.

+ прочети целия текст - скрий текста

2022 г.

Юбилейната Пета Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините, част от събитийния календар на Сдружението, която се организира от НСОРБ - Актив ЕООД, се проведе на 26 и 27 юли в Пловдив.

Събитието събра над 100 общински експерти от повече от 50 общини. Теми в дискусионните панели бяха възможностите за подобряване качеството на предоставяните услуги, по-доброто им финансово обезпечаване и дискутирането на актуални въпроси и казуси по прилагането на нормативната уредба. 

Веселина Ботева - заместник-председател на ПК към НСОРБ по социална политика и директор дирекция „Социални дейности“ в община Пловдив приветства участниците в срещата и ги поздрави от името на кмета на община Пловдив Здравко Димитров. „Благодаря на НСОРБ за сплотяването ни и защитаването на нашите интереси на национално ниво. Те са наш проводник там, където искаме да бъдем чути“, заяви г-жа Ботева.

Първият дискусионен панел, модериран от Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ, акцентира върху предизвикателствата при финансирането на новия модел на предоставяне на социалните услуги и на ангажиментите на местните власти в здравните дейности.

Гергана Табакова, директор дирекция „Образование и култура“ и Бисерка Трайкова, секретар на МКБППМН в община Пазарджик презентираха инициативата на местното ръководство за издаването на „Малка книга за големи добротворци”, създадена за да послужи в подкрепа развитието на социални умения и емоционална интелигентност сред децата в общината. Целта на помагалото е да се улесни работата на учителите, родителите и да даде необходимата основа и предпоставка децата да израснат като ефективни, адаптивни и удовлетворени личности. Книгата е официално представена от кмета на общината на 11 януари 2022 г. – Ден на думата „Благодаря“. Средствата за издаването й са осигурени от бюджета на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в община Пазарджик.

Петър Ганев, старши икономист в Институт за пазарна икономика (ИПИ), запозна участниците в срещата с проведено проучване, чиято цел е да даде представа доколко предлаганите социални услуги отговарят на нуждите на потребителите. Резултатите от изследването показват:

  • Все още фрагментиран модел на финансиране, спрямо който общините се опитват да изградят една кохерентна система от услуги, като новият Закон за социалните услуги дава възможност за оптимизиране на модела.
  • Оценката на потребностите и изготвянето на Национална карта на социалните услуги са ключови фактори за преодоляване на констатираните дефицити;
  • Недостигът в системата – особено по отношение на места в социалните услуги за пълнолетни лица, е сериозен и в някои случаи е по-голям от капацитета на съответната услуга;
  • Демографският профил на страната подсказва, че най-вероятно има и „скрит“ недостиг в много услуги, за които няма официално много чакащи, но потенциално има неразкрити потребности;
  • Ключови предизвикателства пред новия модел са взаимодействието между делегираните от държавата социални дейности и общинските услуги, както и оформянето на общ подход в сходни по тип социални услуги – подкрепата в домашна среда и различните форми на патронажна грижа;
  • Подкрепа за общините, в т.ч. повече собствен ресурс на общините, с който да надграждат националните политики и по-широки рамки на някои от делегираните дейности – например асистентската подкрепа, е една от стъпките към изграждане на работещ модел на местно ниво.

Евгения Петкова, началник-отдел в дирекция „Финанси на общините“ в Министерство на финансите (МФ) представи финансирането на функциите „Здравеопазване“ и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ в Бюджет‘ 2022, както и новите моменти в предстоящото бюджетиране за следващата година. Акцентира се, че в Закона за държавния бюджет за 2022 г. за делегираните от държавата социални дейности са предвидени средства за текущи разходи в размер на 533,7 млн. лв., които са завишени със 111.8 млн. лв. или ръст с 26.5% спрямо ЗДБРБ за 2021 г. Считано от 1 април 2022 г. стандартите за социалните услуги са завишени средно с 31 % спрямо действащите стандарти през първото тримесечие на 2022 г., както следва:

  • за домовете за пълнолетни лица с увреждания те са завишени с 38%.
  • за  социалните услуги предоставяни в общността стандартите са увеличени средно с 31%.
  • стандартът за финансиране на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е увеличен с 26,5% ;
  • размерът на месечната помощ на ученик нараства с 12,5% .

В ЗДБРБ за 2022 г. за делегираните от държавата дейности по здравеопазване са предвидени средства за текущи разходи в размер на 246,8 млн. лв., като те са завишени с 36,8 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2021 г. или ръст със 17,5% спрямо ЗДБРБ за 2021 г. Стандартите за финансиране на държавните дейности в здравеопазването са завишени спрямо действащите стандарти през първото тримесечие на 2022 г., както следва:

  • за медицинско обслужване в здравен кабинет средно с 14,2%;
  • за яслена група към детска градина с 14,8%;
  • за детска ясла със 17,0%;
  • за детска кухня с 14,4%;
  • за здравни медиатори с 14,5%;
  • за ОБСНВ или с 15,2%.

Освен това, с актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г., са осигурени и допълнителни средства в размер на 34,3 млн. лв. Парите са за допълнително увеличение на стандартите за финансиране на държавните дейности в здравеопазването за достигане на определените с подписания КТД в отрасъл Здравеопазване 2022 г. нива на минимални основни работни заплати на персонала, зает в медицинското обслужване в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища и в детските ясли и яслените групи към детски градини средно с 30 на сто спрямо приетите от 1 април 2022 г.

В прогнозата за 2023 г. за делегираните от държавата социални дейности са предвидени средства за текущи разходи в размер на 635,9 млн. лв., а за здравеопазване - 263,5 млн. лв. 

Г-жа Петкова обърна внимание на участниците и на някои от разпоредбите в ПМС №31 за изпълнението на държавния бюджет за 2022 г., като например тези в чл. 43, съгласно който неусвоените към 31 декември 2021 г. средства по бюджетите на общините от обща субсидия за делегираните от държавата дейности могат да се разходват през 2022 г. за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. В случай че от тези средства към 31 декември 2022 г. останат налични остатъци, същите се възстановяват в държавния бюджет в срок до 31 януари 2023 г.

Теодора Любенова, държавен експерт отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“, дирекция „Социално включване“ в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) представи на участниците в Националната среща новата Наредба за качеството на социалните услуги и основните ангажименти за общините и доставчиците на социални услуги, произтичащи от нея. На практика в рамките на 12 месечен период всички услуги трябва да бъдат приведени в съответствие с определените по наредбата стандарти за качество.

„Тъй като годината е юбилейна, си позволявам да направя една тематична връзка с числото пет – за този период се създадоха с наше участие пет законови и подзаконови нормативни акта - Закон за социалните услуги, прилежащ Правилник, Наредба за планиране, Наредба за заплатите и Наредба за качеството. Това не е малко и трябва да се поздравим за огромната работа“, заяви модераторът на втория дискусионен панел - Росица Димитрова, председател на ПК към НСОРБ по социална политика директор дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в община Велико Търново. Акценти в дискусията бяха въпроси по прилагането на нормативната уредба в областта на социалните услуги от общините, както и Наредбата за качеството на социалните услуги. Представителите от МТСП Теодора Любенова, Диана Петрова, директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ (КМЛСУ), Христина Пантева, началник-отдел „Североизточен“ в дирекция КМЛСУ, Надя Джунова, началник-отдел „Южен централен“ в дирекция КМЛСУ и Венелина Богданова, началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“, главна дирекция „Социално подпомагане“ и Миглена Хитова, главен експерт отдел „Социални услуги за деца“ в дирекция „Закрила на детето“ отговаряха на конкретни въпроси на участниците в срещата.

Третата дискусионна сесия, модерирана от управителя на „НСОРБ-Актив“ ЕООД Людмила Величкова, беше на тема Европейските проекти на общините през програмен период 2021-2027 г.

Основните акценти в Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 г. бяха представени от Десислава Георгиева-Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“. Общият бюджет на програмата е в размер на 3 848 060 098 лв., като основните операции, по които общините ще бъдат допустими бенефициенти, са:

  • Бъдеще за децата, където ще се подкрепят дейности за здравна профилактика, повишаване на здравната култура, патронажна грижа за деца от 0 до 3 години, услуги за ранно детско развитие (УРДР), интегрирани здравно-социални услуги за деца и младежи, вкл. с увреждания, подготовка на младежи за реализация на пазара на труда чрез информиране, консултиране, посредничество и др.,въвеждащи и надграждащи обучения за служители на доставчиците на социални услуги.
  • Грижи в дома, където се цели осигуряване на подкрепа в домашна среда за хора с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа. Предвижда се да бъдат разширени възможностите за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда, вкл. и в контекста на пандемични ситуации.
  • Укрепване на общинския капацитет – цели се осигуряване на подкрепа за реформирането на системата на социалните услуги и интегрирана подкрепа на общините в изпълнението на правомощията им по ЗСУ, ЗХУ, ЗЛП. Дейностите включват подготовка за обезпечаване правомощията на общините по ЗСУ, ЗХУ и ЗЛП и създаване на работни места; наемане, обучение и супервизия на персонала; подкрепа на общините за планиране и анализиране на предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги. Бюджетът по операцията е в размер на 25 млн лева
  • Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво – целта е предоставяне на възможности за развитие на социалните предприятия чрез създаване на устойчиви работни места за групите в неравностойно положениe. Освен общините, допустими бенефициенти по операцията ще бъдат и общинските предприятия, като дейностите включват привличане и развитие на човешките ресурси в социалните предприятия - субсидии за нови работни места, обучения за новонаети; обучения за развитие на умения за социално предприемачество и управление на социално предприятие; дейности за повишаване видимостта и разпознаваемостта на продуктите на социални предприятия на пазара, партньорства и мрежи
  • Устойчива заетост за лица в неравностойно положение – по тази операция възможност да кандидатстват ще имат и общински предприятия, ако могат да открият нови работни места. Дейностите включват наемане на лица от целевата група, обучение на работното място, транспорт от и до работното място, когато то се намира в друго населено място, адаптиране на работни места за лица с трайни увреждания.
  • Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица – бенефициент е Агенцията по заетостта, като общините могат да насърчат свои служители да участват в обучения за придобиване на компетенции, напр. социални умения за работа с хора, инициативност, работа в екип и др.
  • Младежка заетост + - бенефициент е Агенцията по заетостта като общините и общинските предприятия могат да заявят в агенцията възможности за стажуване или обучение на работното място за младежи, вкл. първа работа.
  • Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение – целта е повишаване качеството на живот, насърчаване на социалното включване и интегриране в обществото на групите в неравностойно положение чрез подобряване достъпа им до пазара на труда и интегрирана подкрепа, като общините могат да участват в ролята си на доставчици на социални услуги или като работодатели.

Програмата за храни беше представена от Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“. Бюджетът на програмата е в размер на 411 702 215 лв., а основната й цел е справяне с материалните лишения чрез предоставянето на храни и/или основно материално подпомагане на най - нуждаещите се лица, включително децата, и прилагане на съпътстващи мерки, които подпомагат социалното им приобщаване. Предвижда се предоставянето на пакети с хранителни и хигиенни продукти, както и финансиране на двукратни пакети за новородени и млечна кухня за деца от 10 месеца до 3 години, опростено отчитане на топлия обяд и млечната кухня и сключване на 3-годишни договори.

Програмата за развитие на регионите беше представена от Людмила Стойкова, главен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“. 22 % от бюджета на програмата е заделен за здравна и социална инфраструктура, като ще бъдат финансирани следните дейности:

Социална инфраструктура: изграждане на нови услуги за грижа за възрастни хора в общността и в среда, близка до семейната; интегрирани здравно-социални услуги за грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания в общността и в среда, близка до семейната; инвестиции в инфраструктура за мрежата от услуги за ранно детско развитие, превенция и ранна интервенция на уврежданията за деца; подобряване на средата в съществуващи услуги за деца, извън процеса по деинституционализация на грижата за деца.

Здравна инфраструктура: общопрактикуващи лекари (индивидуални и групови практики) с фокус върху отдалечените и труднодостъпни места; мобилни кабинети в подкрепа на провеждане на информационни кампании и профилактика; обновяване на медицинската апаратура в болниците, свързана с диагностиката на сърдечно-съдови и онкологични заболявания; обновяване, ремонт и оборудване на лечебни заведения за продължително лечение и рехабилитация; ново строителство на общинска здравна инфраструктура.

Жилищно настаняване: осигуряване на модерно и достъпно жилищно настаняване, вкл. и на уязвими групи от населението и други групи в неравностойно положение, вкл. роми

По отношение на новите програми участниците от общините дадоха конкретни препоръки за облекчаване на начина на изпълнение на бъдещите проекти. Голяма част от въпросите на общинските експерти бяха насочени и към успешното приключване на настоящите проекти на общините, от които като основен проблем се открои необходимостта от актуализиране на единичните цени и сумата на сключените договори, поради променените икономически условия – нови размери на работните заплати и МРЗ, ръст на цените стоките и услуги и др. Беше препоръчано на общините с подобни проекти да входират предложения с конкретни искания в УО, с оглед последващите възможности за евентуално освобождаване на ресурс.

Общината-домакин Пловдив бе организирала за участниците в Събитието посещения за представяне на добри практики в ОП "Социално предприятие за хора с увреждания" и Общностен център за деца и семейства.

Общо 1 394 деца са получили подкрепа в Общностния център за деца и семейства в Пловдив от създаването му през 2016 г. до момента, а с натрупване от 2011 г., когато Центърът започна работа с подкрепата на проект „Социално включване“, финансиран от световна банка – децата са над 1800. Услугите в центъра към момента се предоставят по проект на община Пловдив по мярката „Услуги за ранно детско развитие“ на ОПРЧР 2014-2020. Услугите се предоставят на деца до 7-годишна възраст от уязвими групи, деца с увреждания и техните семейства, както и бъдещи родители. Основната цел на услугите е подобряване достъпа до здравна грижа, формиране на родителски умения сред уязвими групи родители, повишаване на училищната готовност на децата, предотвратяване настаняването на деца в специализирани институции и ограничаване на бедността между поколенията.

На финала на Срещата Десислава Енчева, програмен директор „Услуги в общността“ от УНИЦЕФ България и Савелина Русинова, старши експерт от фондация „За нашите деца“ запознаха участниците с изпълнението на пилотен проект „Европейска гаранция за детето“ в България и представиха резултатите от анализа на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България, както и на политиките, програмите, услугите, бюджетите и механизмите за справяне с тях.

+ прочети целия текст - скрий текста

2021 г.

Националната среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините се проведе в к.к Албена с участието на Надя Клисурска - заместник-министър на труда и социалната политика и експерти от МТСП, представители на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качество на социалните услуги и на Управляващите органи на Програмата за храни и Програмата за развитие на човешките ресурси.

Събитието събра над 100 участника от 74 общини както на живо, така и онлайн. Националният форум се проведе в два дни и бе хибридна платформа за дискутиране на актуални теми за предизвикателствата, свързани с прилагането на подзаконовата нормативна база в областта на социалните услуги, възможностите за финансиране в сектора през новия програмен период, политиките, свързани с ранното детско развитие и финансирането за общинската система от социални дейности.

Благодаря на всички колеги от общинските дирекции и социални услуги, че не се прекършихте в тази трудна и непозната среда и успяхте с работата си да осигурите напрекъсваемостта на услугите и да бъдете до всеки, който има нужда от това, поздрави участниците във форума изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

 506 хиляди потребители ежедневно получават грижа, усмивка и добро отношение от Вас, колеги. Толкова е броят на нашите потребители, до които достигаме всеки ден с Вашата работа, сподели още г-жа Георгиева.  Тя изрази надежда експертите от МТСП и агенциите от структурата на ведомството  да бъдат методически помощник на служителите на местно ниво в прилагането на закона. Изпълнителният директор на Сдружението маркира основните направления и предизвикателства при прилагането на новата нормативна уредба – неутежняване обслужването на потребителите на услугите с допълнителни изисквания и документи, промяна и допълване съвместно с МТСП на разпоредбите в закона, достойно заплащане за труда на заетите в социалните услуги, обновяване на услугите чрез  ресурсите, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост и обоснованото на база  потребности картиране за целите на еврофинансирането.

Заместник-министърът на труда и социалната политика - Надя Клисурска - поздрави участниците в събитието и изрази вяра, че въпреки ежедневните трудности и предизвикателства, хората в сферата на социалните услуги приемат работата си като призвание.

Радвам се, че съм на тази среща, защото предизвикателствата през следващите две години са изключително важни и ще зададат онази посока, в която всички заедно участвахме по отношение на новото законодателство в сферата на социалните услуги. Предизвикателство, което ще положи началото на едни по-добри услуги, които в крайна сметка ще отговорят на научените уроци през годините, които трябва да имплементираме в това, което трябва да се случи,   допълни заместник-министър Клисурска.

Модератор на първата дискусионна част на събитието бе Росица Димитрова – председател на постоянната комисия към НСОРБ по социална политика и директор дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Велико Търново. В първата част на форума взеха участие Теодора Любенова - държавен експерт, дирекция „Социално включване“, Венелина Богданова - началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“ в АСП.

Основните въпроси, които поставиха участниците във форума бяха свързани със сроковете за реформиране на социалните услуги, финансирането им през 2022 г. , начините за определяне на таксите за предоставяне на услугата “Асистентска подкрепа”.

През втората работна сесия, модерирана от Людмила Величкова, управител на „НСОРБ – Актив“, бяха обсъдени основните дейности, предвидени за финансиране през новия програмен период по двете програми – ОП Храни и ОП РЧР.

Ирена Огнянова - главен експерт в отдел „Програмиране и подбор на операции“  и Радослав Димитров – главен експерт в отдел „Мониторинг“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ в УО на Програма за храни, представиха основните приоритети и дейности, заложени за финансиране. Програма „Храни“ е ориентирана към  изпълнението на специфичната цел на ЕС, насочена към преодоляване на проблема с материалните лишения, чрез подпомагане, в това число и с храни. Планираните мерки са насочени към хора, които живеят в крайна бедност, изпитват тежки материални лишения и живеят в социална изолация. Програмата ще покрива цялата територия на страната и ще се фокусира върху оказването на подкрепа в 4 основни направления: подпомагане с пакети с хранителни продукти и хигиенни материали, предоставяне на топъл обяд, осигуряване на пакети за новородени деца и детска кухня. В процес на обсъждане са възможностите за партньорства межуд регионалните дирекции „Социално подпомагане” и общините при реализирането на подкрепата, чрез предоставяне на храна от детските кухни. Има нагласа и за реализирането на тази подкрепа чрез предоставяне на ваучери на нуждаещите се родители.

Наталия Ефремова - зместник-главен директор на ГД ЕФМПП и Десислава Георгиева-Ушколова - началник-отдел „Програмиране и договаряне“, ГДЕФМПП представиха, предвидени в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Те са индивидуално ориентирани и се предвижда да бъдат неделима част от цялостния комплекс от мерки за социално включване. По програмата се предвижда бъде създадена база данни за подпомаганите лица, в това число и информация за специфичния социален профил включително и на членовете на семействата. Това ще даде възможност за по-ефективно насочване на нуждаещите се към конкретни мерки и проекти, реализирани с подкрепата на ЕСФ+ по други програми. 

С дискусии по актуални теми относно политиките за ранно детско развитие и добри практики по прилагането на новото социално законодателство продължи във втория ден националната среща. Проект за Национална рамка за качество на образованието и грижата в ранна детска възраст беше презентирана от Ваня Георгиева - главен експерт в МОН и Иванка Шалапатова - външен експерт към проекта. Документът е разработен от работна група, съставена по Рамката за европейско сътрудничество в образованието и обучението.

В рамките на дискусията се коментираха целите и задачите на проекта за разработваната Национална рамка, а именно - система за самооценка, която да даде възможност на детските градини, училищата, МОН и общините да направят своята обоснована представа доколко качеството на образованието и грижата в ранна детска възраст отговарят на потребностите и желаните цели. Обсъди се ролята на експертите в общините по създаването на Националната рамка в контекста на фокуса върху нуждите на децата и техните семейства. Обособени са пет области на качество: достъп, персонал, учебна програма, мониторинг и оценка, управление и финансиране, като очакваните резултати са по-добро разбиране на начините, по които да се подобри качеството, създаване на Нациналната рамка, заедно с набор от свързани индикатори и референтни показатели, основани на Европейската рамка за качество, но съобразени с българския контекст.

Разработен е план за действие за прилагане на инструментите, включващ препоръки за система за оценка и мониторинг на качеството и приведен в съответствие с реформите в свързаните политики.

Нели Стайкова - старши експерт “Общинска администрация” в НСОРБ представи Анализ на детското и училищно здравеопазване, разработен от НСОРБ.  Изводите в документа са базирани на данните, предоставени от 152 общини в рамките на проучване, проведено от Сдружението, както и на официална статистическа информация. Анализът представя подробна информация за броя и структурата на детските ясли, детските кухни и здравните кабинети в учебните заведения в страната, профила на заетия персонал и очертава основните проблеми и тенденции. По всяка от групите дейности са предложени препоръки за подобряване както на системата за финансиране, така и на нормативната уредба. Направен е и преглед на дейността на здравните медиатори в страната.

Обособени бяха краткосрочните мерки, които да бъдат обсъдени от експертите в общините - промяна в механизма при изчисляването на стандартите за издръжка на детските ясли и яслените групи в състава на детските градини, промяна на механизма при изчисляването на единните разходни стандарти във функция “Здравеопазване”, отчитайки професионалния опит и трудов стаж на заетия персонал, изменения и допълнения в Наредба № 26 от 18.11.2008 г., свързана с организацията на дейността, квалификацията на персонала, нормативни промени уреждащи дейността и организацията на здравните кабинети в училищата и детските градини, осигуряване на по-добра ресурсна обезпеченост, както и формулиране на дългосрочна визия за бъдещето на детското и училищно здравеопазване.

Основните препоръки, направени по време на дискусиите, ще бъдат отразени, след което Анализът ще бъде публикуван на сайта на НСОРБ.

Поради интерес от онлайн участниците в събитието, втората част на форума започна с информация относно данните за извършените 213 проверки за първото полугодие, направени в различни институции, предоставящи социални услуги. продължение на дискусиите от първия ден. Докладът представи Албена Топалова – главен експерт в дирекция “Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги” в Агенцията за качество на социалните услуги. Подобни проверки предстоят в новосъздадени и новолицензирани организации за социални услуги. Констатиран е недостиг на специализиран медицински персонал, а периодичните обучения не дават нужния резултат. Анализът на резулатите от извършените проверки предстои да бъде публикуван на страницата на АКСУ.

Заместник-председателят на ПК по социална политика към НСОРБ и директор на дирекция „Социални дейности в община Пловдив Веселина Ботева представи опита на облщина Пловдив при развитието и управлението на  комплексите за социални услуги.

Ръководителят на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ - Даниела Ушатова и участниците във форума обсъдиха ключовите предложения на общините към Бюджет 2022 в сферата на социалните дейности и здравеопазването и общата рамка за делегираните от държавата дейности, както и мястото на социалните дейности и здравеопазването в консолидираната фискална програма.

Заместник-министър Надя Клисурска изказа благодарност към НСОРБ и всички присъстващи участници във форума и изрази виждане, че въпреки амбициозните цели, които всички заедно поставят в желанието да подобрят предлаганите социални услуги, се виждат солидни пробойни по отношение на новото законодателство и особено в Закона за социалните услуги. Тя подчерта, че осъзнава отговорността на МТСП в кратки срокове да изработи стандартите и Наредбата за качеството на социалните услуги.

Заместник-министър Надя Клисурска изказа благодарност към НСОРБ и всички присъстващи участници във форума, като изрази виждане, че въпреки амбициозните цели, които всички заедно поставят в желанието да подобрят предлаганите социални услуги, се виждат солидни пробойни по отношение на новото законодателство и особено в Закона за социалните услуги и осъзнава отговорността на МТСП в кратки срокове да изработи стандартите и Наредбата за качеството на социалните услуги.

Радвам се, че до мен стои гръбнака, в лицето на колегите от АСП и АКСУ, които изработва тези стандарти, като поемам ангажимента в най-бързи срокове тези стандарти ще бъдат комуникирани с Вас,  заключи заместник-министър Клисурска.

Заместник-министър Надя Клисурска изказа благодарност към НСОРБ и всички присъстващи участници във форума и изрази виждане, че въпреки амбициозните цели, които всички заедно поставят в желанието да подобрят предлаганите социални услуги, се виждат солидни пробойни по отношение на новото законодателство и особено в Закона за социалните услуги. Тя подчерта, че осъзнава отговорността на МТСП в кратки срокове да изработи стандартите и Наредбата за качеството на социалните услуги.

+ прочети целия текст - скрий текста

2019 г.

От 20 до 22 ноември 2019 г. Велико Търново бe домакин на III-та Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините.

Генерален спонсор на Събитието е „Ком Си 54 – Васил Зашев и съдружници“ ООД.

Участниците бяха над 160 представители на общините – експерти и ръководители в отдели и дирекции „Социални дейности“ и „Здравеопазване“ в общините, заместник-кметове, отговарящи за хуманитарни дейности, доставчиците на социални услуги в общините.

Фокус на дискусиите бяха актуални въпроси и казуси по прилагането на новото законодателство в социалната сфера и предварителни резултати от работата по изготвяне на подзаконовата нормативна уредба към него. Теми в програмата бяха взаимодействието между институциите и общински политики, практики и партньорства за предоставяне на интегрирани услуги, механизмът за лична помощ, общинските социални и здравни услуги в Бюджет`2020; инструменти за държавна подкрепа, осигуряващи прехода към новата система на социални услуги.

В работата на форума се включиха заместник-министрите на труда и социалната политика Зорница Русинова и Лазар Лазаров, заместник-изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Мая Василева, директорът на Фонд социална закрила Марина Сарадинова, ръководители на структури от НСИ и МТСП, УО на ОПРЧР, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, експерти от екипа на сдружението.

Новите роли на общинските съвети и кметовете при реализирането на реформата в сферата на социалните услуги представи в рамките на Срещата, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

По предварителни данни на НСОРБ през 2020 г. общините ще обслужват

над 105 000 потребители на социални услуги в цялата страна

Провежданите реформи в социалната сфера се очертава да бъдат едно от най-сериозните предизвикателства в новия мандат на местните власти. Влизащият в сила от 1 януари 2020 г. Закон за социалните услуги въвежда  ново разбиране в системата от дейности за подкрепа. Те ще бъдат насочени не само към нуждаещите се и зависими от грижа, но и към създаване на социални компетентности и умения за активно реализиране на правата им.

Законът определя нов ред на планиране и създаване на услугите, съобразени с потребностите на хората в различните населени места и дефинира задълженията на органите на местната власт.

Общинските съветници през новия мандат ще носят отговорността за определяне на  местната политика в областта на социалните услуги, на състава на специализирания консултативен съвет, който работи на територията на съответната община. От началото на 2020 г.  съветниците ще определят социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, броя на техните потребители, както и размера на  средствата, за услугите, които не се финансират изцяло или частично от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги. Местният парламент ще определя и размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги.

Законът предвижда и нова роля на кмета в системата за подкрепа. Общините ще извършват анализ както на потребностите на населението, така и ще извършват текущ мониторинг на качеството и ефективността на предоставяните услуги и състоянието на базата. Организацията и начина на управление на пакета социални услуги, които ще бъдат предложени, ще се базират именно на оценката на реалните нужди.

Кметовете са отговорни както за ефективното управление на социалните услуги, така и за спазването на държавните стандарти за всяка една от тях и законосъобразното разходване на планираните средства и събирането на дължимите такси.

В системата на социалните услуги продължават да взаимодействат както специализирани общински структури, така и общински предприятия и частни доставчици.

Една година след влизането в сила на Закона, от 1 януари 2021 г., социалните услуги ще се финансират от държавния бюджет, съгласно утвърдените стандарти. Именно този компонент на системата остава сред приоритетите на НСОРБ в преговорите за Бюджет 2020. Към момента разчетите на правителството предвиждат с 30,0 млн. лв. повече средства за социални услуги, спрямо 2019 г., като в тази сума  са включени и средствате за увеличение на заплатите на персонала в сектора, които се предвижда да нарастнат с 10 на сто.Домашен помощник, личен и социален ассистент ще продължат да ползват 12 300 потребители, като средствата за тази дейност са осигурени чрез бюджета на МТСП.

В последния ден се проведе Дискусионен форум за нормативните промени в системата на здравеопазването и механизмите за подобряване на взаимодействието между институциите по отношение на превантивната работа в борбата със зависимостите. Панелът бе с участието на Славейка Николова, гл.експерт „Промоция и профилактика“, Министерство на здравеопазването.

+ прочети целия текст - скрий текста

2018 г.

От 24 до 26 октомври 2018 г. за втора година се проведе Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините. Форумът бе организиран с подкрепата и съдействието на община Банско.

Събитието има за цел да подкрепи общините в усилията им да предоставят качествени социални и здравни услуги, като насърчи споделянето на добри практики и диалога с централната власт. Тази година в него участваха над 150 експерти, началник-отдели, директор дирекции и ресорни заместник-кметове от общинските администрации; председатели и членове на комисии в общинските съвети, както и доставчици на услуги и представители на НПО.

Срещата бе открита от г-н Георги Икономов, кмет на община Банско, Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика и Георги Георгиев, председател на УС на НАСО.

В програмата бяха включени за обсъждане отговорностите и правомощията на общините, предвидени в новото социално законодателство. Панелът бе с участието на Елена Кременлиева, дирекция „Социално включване“, МТСП.

В темата за възможностите за подкрепа на общинските социални политики с финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове се включиха Лилия Стоянович, директор на Главна дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти“ в МТСП, Татяна Ангелчева, началник сектор „Договаряне“ и Ваня Вълкова, главен експерт в сектор „Договаряне“, ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, Анна Ангелова, началник отдел „Програмиране и подбор на операции“ и Мариела Борисова, главен експерт в отдел „Мониторинг и оценка“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“, УО на ОП за храни, АСП.

Друг акцент в програмата беше и дискусията по предстоящите задачи за ефективно предоставяне на услугите „Личен асистент“ и „Приемна грижа“. В тази сесия гости бяха Маргарита Дишева, главен експерт в отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“, главна дирекция „Социално подпомагане“ и Огнян Христов, директор дирекция „Анализ и административно обслужване“ и ръководител на проект „Приеми ме 2015“, АСП.

Сред темите за дискусия по време на Събитието бяха и параметрите на Бюджет`2019 за общинските социални и здравни услуги и интегрираният подход за взаимодействане при предоставянето на социални услуги.

В Работната среща за обсъждане мерките за подобряване взаимодействието между общините, МОН и МТСП участваха директорите на Регионалните дирекции „Социално подпомагане“, Румяна Петкова, изпълнителен директор и Виктория Тахова, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Соня Мелоян, директор дирекция „Организация и контрол“ и Благовеста Борчева, началник-отдел, дирекция „Приобщаващо образование“, МОН.

Община Банско като домакин представи своя опит в социалната сфера с организирано посещение на социални и здравни обекти.

+ прочети целия текст - скрий текста

2017 г.

На 26 и 27 октомври 2017 г. се проведе Първата национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините. Срещата е организирана от Националното сдружение на  общините в Република България и неговото търговско дружество НСОРБ-Актив в партньорство с община Стара Загора и Националния алианс за социална отговорност.

В Срещата се включиха г-жа Росица Димитрова, заместник-министър на труда и социалната политика, Валентин Димитров, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и Управляващите органи на оперативни програми „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ и „Региони в растеж 2014-2020“.

Форумът беше открит от г-жа Иванка Сотирова, зам.-кмет на община Стара Загора. Тя приветства участниците в Срещата и призова да продължат и занапред „да работят със сърце“. В първият ден от програмата участниците направиха посещение на обекти в общината-домакин, където те се запознаха с четири вида социални услуги, както и обсъдиха „на терен“ добри практики, въведени от община Стара Загора.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България г-жа Гинка Чавдарова представи основните теми за дискусия: въвеждането на мултидисциплинарни подход в предоставянето на услугите, успешното реализиране на втория етап на дейностите по деинституционализация на грижите за деца, разработването на плана за изпълнение на стратегията за дългосрочна грижа, фнасирането на социалните и здравни услуги, подобряване на качеството и мерките за повишаване капацитета на общините за предоставяне на социалните услуги. Тя сподели, че общините имат сериозни очаквания от подготвяния нов Закон за социалните услуги.

Заместник-министър Димитрова представи основните приоритети на министерството  - приемането на нов Закон за социалните услуги, успешното реализиране на Националната стратегия за дългосрочна грижа, промени в Закона за за интеграция на хората с увреждания и правилника за прилагането му – и призова експертите от общините за активност в търсенето на съвместни и работещи решения.

Форумът протече при силен интерес и оживени дискусии по всички разписани в програмата теми. Участваха над 140 експерти - ресорни заместник-кметове, директор дирекции, началник-отдели и експерти от общинските администрации; общински съветници, както и доставчици на услуги и представители на НПО.

+ прочети целия текст - скрий текста
Възможности за партньорство
Календар на събитията

юни 2024

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
    Национална среща на финансистите от общините - ден 1/3
  • 13
    Национална среща на финансистите от общините - ден 2/3
  • 14
    Национална среща на финансистите от общините - ден 3/3
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
    Енергийна ефективност на публичните сгради - ден 1/2
  • 21
    Енергийна ефективност на публичните сгради - ден 2/2
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30